(Есе)

                На едни хора им стига и само един приятел, но подобен на тях, някой, с когото еднакво силно желаят да направят интересни неща. И откривайки този някой, търсят заедно пътища.

                Но на мен един или двама приятели не ми стигат. Нужни са ми поне десетина, на които мога всеки ден да звъня, или да кажем през ден, и да си говорим за различни, незначителни работи, но с еднакво за двете страни удоволствие.

                С моите приятели умеем да се забавляваме и да се разбираме. Общуването с тях ми носи удоволствие. Чувала съм от родителите ми, че най-хубави и запомнящи са приятелските чувства от гимназията. Тогава е била удовлетворена потребността им от другари, от повече хора. Развили са колективното чувство и емоционалността им. За майка Тереза втората по важност дума след „обичам“ била „помагам“. Трябва да имаш по-голям усет за чувстваното важно за приятелството.

                Когато имаш приятели, неуспехът в дадено нещо не те плаши толкова много. Защото имаш с кого да споделиш, кого да помолиш за помощ. И по-лесно приемаш чуждия успех, дори му се радваш. Приятелите ми се интересуват от моя бъдещ възможен успех, вдъхват ми увереност и сила. Радвам се на едно тяхно „браво“ или „много добре“. С тях не се чувствам самотна. Приятелите ми помагат и да се съпротивлявам на неприятните случки в живота. Затова ми е скъпо рамото на всеки един от приятелките и приятелите ми.

                Разбира се, едно приятелство иска активност, полагане на усилия. Но има територия, която не бива да се прекрачва. Трябва да си готов всеки миг да чуеш: „До тук!“, а най-добре е сам да си го кажеш. Така ще запазим приятелското отношение, а от последното зависи и нашата самооценка. Затова се казва: „Кажи кои са приятелите ти, за да ти кажа кой си.“ Ако приятелите ни са уважавани от хора и ние ще бъдем уважавани.

                Също важно е да се самоуважаваме. Защото онзи, който не обича себе си, не вижда за какво другите могат да го обичат. Можем да опознаем себе си чрез сравнението ни с другите, чрез оглеждането в тях. Но при това сравнение не трябва да отбелязваме само своите недостатъци, а да видим и предимствата си. Нека се обогатим от различията между приятелите ни, да започнем да се стремим, сами да смекчим някои свои недостатъци. Затова спомага и безграничното ни любопитство към себе си и света. Истинските приятели отделят с удоволствие време за нас. В истинските приятели са скрити качества, които съвпадат със скритите качества у нас. Именно такова приятелство може да продължи дълго, да помага за самоусъвършенстването ни. Само такова приятелство е резултат на общ стремеж, максимално развива качествата ни. Защото дейността е онова, в което най-пълно се появяваме. Джон Мил твърди, че щастливи са и ще бъдат не хората, които имат за цел удоволствието и го търсят в отделни приятни минути и преживяванията, а хората, които си поставят цели, пораждащи удоволствие и щастие. Тогава всяка крачка, колкото и трудна да е, може да бъде възприемана като щастие.

Елена Миланова