Прочетен: 1027 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.04.2012 12:42
Целият спектакъл е рамкиран от сентенциите – „България, страна за завръщане – не за живеене” и “Довиждане до другия живот”. Действие почти липсва и това внушава застоя в нашия свят. Героите говорят, често безсмислени неща, това българите много го умеем. Все пак те намират цаката на този развален светофар, пак по български- домъкват пейка, изваждат ракия, правят си дори простор за прането и зачакват. Това поне го умеем. Чакат и говорят.
В пиесата са поставени едни от важните проблеми на нашето време – за отчуждението между хората, за примирението и неборбеността с трудностите, за отношението към възрастните хора.
Тъга предизвикват сцените на възрастния, застанал на прозореца, изгонен от своите близки. Драматичният му монолог буди размисъл за моралните стойности в днешния ден. А изпълнението на големия актъор – НИКОЛА АНАСТАСОВ- те кара да потръпнеш. Той е старецът от другата страна. Там -от другата страна- виждаш нещата по-философски – Можеш да се надсмееш над самия себе си, въпреки че не ти е много смешно.
Зрителят излиза от салона замислен. Всъщност, такава вероятно е била целта на автора и на режисьора. И те безусловно са я постигнали.